Бюджетът за здраве догодина - реално със 100 млн. лв. повече

Ако държавата влезе в ролята си на коректен платец на здравни вноски и догодина плати в пълен размер вноските за всички 4,2 милиона осигурени лица, за които има ангажимент, в системата ще се генерират допълнително 400 млн. лева. Това стана ясно на пресконференция на Националното сдружение на частните болници (НСЧБ) и Центъра за защита на правата в здравеопазването (ЦЗПЗ), посветена на бюджета за здраве за следващата година и предложения за ефективното му разходване.

Според двете организации е положителен фактът, че в бюджета на Здравната каса за 2018 година се залагат 400 млн. лева повече, но тези средства не са достатъчни, а и разпределението им не е правилно.

Реалното увеличение в бюджета на НЗОК за 2018 г. е не повече от 100 млн. лв., а не както се твърди 400 млн. лв., каза д-р Цветан Диманов от Националното сдружение на частните болници. По думите му НЗОК дължи близо 300 млн. лв. на чужди здравни фондове и увеличението на парите в бюджета ще бъде предназначено за плащането им.

От организациите напомниха, че в Закона за здравното осигуряване са посочени групите българи, за които държавата има ангажимент да плаща здравните осигуровки, посочено е и колко пари на месец трябва да се плащат. Излиза, че държавата годишно трябва да плаща за тези групи не по-малко от 1,6 млрд. лева, а за следващата година ще бъдат платени малко над 1,2 млрд. лева – оттук липсват 400 млн. лева, които държавата дължи на здравната система и не е коректен платец, отчетоха експертите. 

Те предлагат с този допълнителен ресурс, ако бъде осигурен, да се плати за извършената, но неплатена надлимитна дейност на болниците и да се плати на Европа дължимото за лечение на българските граждани. НЗОК дължи около 300 млн. лева на европейски здравни каси за лечение на българи в страни от ЕС, напомниха експертите.

С тази сума здравната система би могла леко да се балансира, а след осигуряването на прилично финансиране, идва ред на реформите, категорични са специалистите.

Що се отнася до остойностяването на медицинските дейности, специалистите коментираха, че такова не се прави, а принципът, на който действа Здравната каса е: има едни пари, има лобита, които се борят за разпределянето им и което лоби надделее, взима по-голямата част.

Цената на клиничната пътека в момента няма нищо общо с актуални разчети за остойностяване, сега това се прави на остатъчен принцип – заложеният бюджет се дели на направените дейности през предходната година и се получава колко да се плати за една дейност. Така няма никакъв разчет колко струва реално, посочиха от сдружението на частните болници.

Стойчо Кацаров от Центъра за защита на правата в здравеопазването отбеляза, че забраната за разкриване на нови дейности в лечебните заведения от следващата година се прави със скритата цел така да се помогне на закъсалите държавни болници.

Той обърна внимание, че болниците у нас не са 400, а 300, като от тях има около 50, които не са за активно лечение, а за долекуване, рехабилитация и пр., има още 40, които са специализирани очни болници, но те по същество са амбулаторни структури. Има и други медицински центрове, които също са амбулаторни структури. Наричат се болници, защото така изисква законът, но броят на леглата в България е само малко повече от средния брой в ЕС на глава от населението. По думите му в общественото пространство се „хвърлят“ числа, които са несравними, неверни и водят до изкривени заключения за здравната система.

Цялата философия на бюджета на НЗОК е сбъркана, липсват разчети, каза Кацаров. По думите му трябва да се направят реални разчети кое колко струва и тогава да се прави бюджет.

За поредна година виждаме, че политиците ни предлагат сбъркана философия на бюджета за здраве. От години той се определя на остатъчен принцип като част от консолидирания и не е свързан с пакета дейности и със здравни политики, отчете д-р Николай Болтаджиев от Националното сдружение на частните болници.

Бюджетът на Касата трябва да е напълно отделен и е необходимо той да покрива основен пакет дейности, но на базата на разчети, тоест бюджетът да е следствие на това, което ще се извършва, заяви той.